Смъртта.
Смъртта. Смъртта винаги е с точка, защото след нея няма нищо. Но темата за смъртта, тя понякога започва от нищото. Изненадва ни и не би било пресилено, ако след нея сложим многоточие. Защото тя не е свързана със самата смърт. Тя отключва страха ни от смъртта. Онзи страх, който някъде се е притаявал, прикривал по прашните ъгли на нашата душа. Стаявал се е на места, до които не сме имали достъп.
Ако се случи така, че в живота на човек се появи страхът от смъртта, то той може да дойде по различни начини – понякога доста прикрито, под различни форми и други страхове и тревоги. И понякога човек трудно вярва, че това е онзи страх – от онова неизбежното, от мястото, точката, откъдето наистина няма изход, няма алтернатива.
Страхът от смъртта може да дойде и по друг начин при теб – много оголен, реален и неизбежен и да срути всички твои защити. Да, човек, ако има възможност за този избор, без тази възможност да е съзнавана, разбира се, се пази от този страх, от тази тема. За много хора, обаче, това не е възможно и живеенето може да бъде жестоко и въпрос на ежедневно превъзмогване и опити за осмисляне на нещо, на което невинаги може да бъде намерен смисъл.
Когато срещнеш смъртта и повярваш в нея, ама наистина, изглежда трудно и почти невъзможно да направиш крачка назад. Често защото нямаш този избор. Но имаш друг – да избереш дали да се страхуваш от страха си от смъртта или да приемеш, че е нормално да го имаш. И че смъртта е винаги на крачка от теб. Независимо дали вярваш в това или не. И да избереш да живееш и рискуваш, заедно с този страх. И понякога е много важно да има кой да те придружи в този процес.