Фрагмент Фиксация и Повторение
Коментарът ми е върху фрагмент от семинар XI на Лакан – Четирите основни понятия на психоанализата. Фрагментът е от главата Тюхе и Аутоматон от частта Несъзнаваното и Повторението. Текстът, който ще коментирам, се състои от 4 абзаца, от стр. 62 до стр. 63 на английското издание.
Основният фокус на текста, който Лакан коментира, е по отношение на играта fort – da (няма го – ето го (преводът, който ползвам, е от Фройд, Аз и То, 1997)). Тази игра описва Фройд в Отвъд принципа на удоволствието. Неговите наблюдения са върху „първата самостоятелно създадена игра“ на неговия внук, момче на година и половина. Фройд забелязва, че то има „дразнещия навик“ да хвърля далеч от себе си играчките си по ъглите и да играе с тях на криене. Детето има една дървена макара, на която е навит конец, и която хвърля през таблата на леглото си, така, че тя изчезва от полезрението му и изрича многозначително о-о-о-о, което според майка му и наблюдателите, казва Фройд, означава fort (няма го). После издърпва обратно макарата с конеца, като „поздравява нейното появяване с едно радостно da (ето я)“. (Фройд, Отвъд принципа на удоволствие, стр. 75 от Аз и То)
Това, което привлича вниманието на Фройд е повторението в тази игра. Едно неуморно повторение на това изчезване и появяване. Това, което казва той, е: „трябваше да мине много време, преди загадъчното и постоянно повтаряно действие да получи своя смисъл“. (Фройд, Аз и То, 1997, Отвъд принципа на удоволствието, стр. 74). Въпросът, който Фройд си задава, е как се съгласува с принципа на удоволствието обстоятелството, че това болезнено преживяване за детето, каквото е изчезването на майката, се повтаря като игра. И докато Фройд поставя акцент върху активната роля, която детето заема в играта, то Лакан ще каже, че това е от второстепенно значение. Лакан реферира към Анри Валон, който подчертава, че детето не започва веднага да гледа към вратата, през която майката изчезва, а че неговата бдителност се е повишила по-рано, в момента, в който тя го оставя и се маха от него. Играта с макарата е отговорът на субекта на това, което отсъствието на майката създава за детето – една дупка, ров, който може само да бъде прекосяван, прескачан (Лакан, Семинар XI, Тюхе и Аутоматон, стр. 62).
Лакан казва, че макарата не е майката, редуцирана до малка топка чрез една магическа игра, а че това е една малка част от субекта, която се отделя от него, докато продължава все пак да бъде негова, да бъде задържана.
Тук може да реферираме към съгласието, което даваме да влезем в езика, в символното, да се съгласим да бъдем разделени от едни означаващи, които никога няма изцяло да покрият, запълнят тази „винаги отворена дупка, празнота“. (Лакан, стр. 62)
„Имаме тук в тази игра раждането на означаващото (във формата на опозиция между две означаващи, S1и S2), зачертаният субект, обектът малко a,“ казва Брус Финк в Реалната причина на Повторението. Означаващото идва да обозначи нещо, което го няма; то бележи и прави възможна появата на субекта на несъзнаваното.
Тази игра символизира повторението, казва Лакан, но не това повторение, което е породено от потребността, която изисква връщането на майката и която ще бъде изразена чрез плач. Това е повторението на заминаването на майката като причина за това, което поражда разделяне в субекта и което се преодолява от една игра на редуване на тук и там. Целта й е да бъде там на онова, което е тук, и тук на онова, което е там, което го няма. (Лакан, стр. 62 – 63)
Повторението се стреми към онова, което го няма (в символното), изгубения обект. В текста Лакан казва: „То се стреми към онова, което по същество не е там, в качеството си на представено – защото самата игра е представящата на онова, което се представя“ (the Repräsentanz of the Vorstellung или на английски – the representative of the representation – представляващ репрезентацията/представеното) (Лакан, стр.63). Repräsentanz се отнася към символното, към мястотов несъзнаваното, което заема за Vorstellung – можем ли да кажем така? Vorstellungsrepräsentanz заема мястото на Vorstellung. Vorstellung се отнася към реалното, то е нещо което липсва, липсва в символната верига и по този начин е на нивото на изгубения обект. Означаващото представя нещо, което не може да бъде представено, което не може да говори за себе си. “Означаващото създава и по този начин убива това, което предполагаемо представлява“ (Bruce Fink, The Real Cause of Repetition, стр.228). „Тази непредставима, невъзможна да бъде представена същност на реалното, извиква повторението, принуждава субекта да се завръща на онова място на изгубения обект, изгубената удовлетвореност. Всяка друга удовлетвореност бледнее пред тази, която е изгубена, и субектът многократно се завръща към мястото на това отсъствие в надежда да се сдобие с реалното Нещо, и все пак завинаги да го пропусне“ ((Bruce Fink, The Real Cause of Repetition).
В този семинар „Лакан показва, че има повторение и повторение“ (Miler, Transference, Repetition, and Sexual Real, стр.7). Повторението тук е представено веднъж от страната на символното и от друга страна – като насочено към реалното, „онова, което винаги се завръща на същото място за субекта, но което субектът никога не среща“ (Miler, Reading Seminar XI). „Повторението бива въведено най-вече като разделение между аутамотон и тюхе, тоест, разделение между означаващо и реално“ (Милер). (Miler, Transference, Repetition, and Sexual Real, стр.7). Докато аутоматон е свързано с „автоматичното разгръщане в несъзнаваното на означаващата верига“, завръщането, настойчивостта на знаците, то тюхе „включва срещата с реалното, това, което е отвъд аутоматон“ (Bruce Fink, The Real Cause of Repetition, стр.225). Тюхе прекъсва нещо във веригата на означаващите, в гладкото функциониране на аутоматон.
Лакан говори за реалното като винаги свързано с една грешка и една невъзможна среща. „Това е една среща с нещо, което никога не е на мястото за среща“ (Miler, p.14). Символното, означаващите се провалят в това да обхванат, да срещнат реалното.
Лакан говори за повторението в Несъзнаваното и Повторението, семинар XI като „повторение на провала“, „повтаряш, защото не си изпълнил целта си. Осъществил си нещо, но не е това, което трябва да бъде“ (Miler, Reading Seminar XI). Милер посочва също, че Фройд говори за повторението по отношение на нещо, което винаги липсва, отсъства.
„Повторението винаги е свързано с един изгубен обект, то е опит да преоткрием този изгубен обект и правейки това, да пропуснем“. (Miler, стр. 14). Повторението тук е представено като „означаващата верига, която винаги пропуска реалното“ (Miler, Transference, Repetition, and Sexual Real, стр.7).
Милер подчертава, че не повторението е важно, а това, което пропускаме. Повторението винаги е свързано със завръщането на нещо друго, никога не е същото. Самият обект малко а, реалното, е изключено от веригата на означаващите. Мисълта не може да го срещне, но веригата се върти около него. (Bruce Fink, The Real Cause of Repetition).
“В семинар XI повторението като автоматизъм е възстановено като избягване на и в същото време апел към среща с едно първично реално, което е реалното на травматизма. Лакан прави препратка към понятието за травматизъм при Фройд, превръщайки го във фройдисткото понятие за неасимилируемото към означаващото“ (Miler, Transference, Repetition, and the Sexual Real). Както казва Милер, в началото на аналитичния опит, реалното трябва да е присъствало във формата на това, което е неасимилируемо в него – във формата на травмата, определяща всичко, което следва и налагайки му един очевидно случаен произход. Това, което се повтаря, е винаги нещо, което се случва сякаш по случайност, препращайки по този начин към тюхе. „Двигателят на повторението тук е: повторението като символно, каквото е, излиза, че е обусловено от травматизма като реално“ (Miler, Transference, Repetition, and the Sexual Real). Това е една от големите промени в понятието за повторението, които Лакан прави в този семинар.
Валентина Милчева